От няколко години не съм почивала на море, и не само на море ами и в чужбина с деца. Тази почивка ми даде толкова спокойствие и приятни емоции, че хич не искам да свършва. Събрала съм толкова неща в главата си, за които искам да разкажа, че се чудя от къде да започна, та затова по хронология.
Препоръка преди да предприемете пътуване до Гърция научете азбуката им!
За една вечер събрах багажа за морето и хич не ми пукаше този път дали съм забравила нещо или не. Нали щяхме да сме заедно всички след една година странство на сина. Почти всичко се оказа на мястото си в чантата даже и в повечко някои неща.
Тръгнахме рано сутринта от Пловдив и за час и малко се озовахме на границата, нямаше никакви коли и минахме за минутка през двете гишенца на един фургон, който се явяваше митническият контрол. След това през няколко спретнати бели тунелчета и бяхме на магистралата, табелките са ясни и се оправихме лесно можеше и без навигация. Нали ви казах, че ще ви трябва азбуката! За час спокойно каране пистигнахме в едно прекресно райско кътче, сътворено от наш приятел. Купил си е стара къща в Гърция, която е превърнал в местенце за мечти.
След кратки обяснения от него, за това онова, вече се чувствах на място. Незнам как, но когато отида на почивка друг път, все ми е едно криво два дена докато свикна, после се чувствам добре два дена и натретия вече пак ми е гадно, че трябва да си тръгна. Тук дори и секунда не усетих такова нещо и дори като си тръгвах не ми стана толкова криво, защото съм сигурна, че пак ще дойда. Нашият домакин се е постарал да създаде всякакви удобства, които може да си пожелаеш. А съседите ни току пренесат някой зеленчук от градината, зехтин, маслинки или мекички направени от милата баба Янула, и с най- широката усмивка ти казват "Ористе".
След кратки обяснения от него, за това онова, вече се чувствах на място. Незнам как, но когато отида на почивка друг път, все ми е едно криво два дена докато свикна, после се чувствам добре два дена и натретия вече пак ми е гадно, че трябва да си тръгна. Тук дори и секунда не усетих такова нещо и дори като си тръгвах не ми стана толкова криво, защото съм сигурна, че пак ще дойда. Нашият домакин се е постарал да създаде всякакви удобства, които може да си пожелаеш. А съседите ни току пренесат някой зеленчук от градината, зехтин, маслинки или мекички направени от милата баба Янула, и с най- широката усмивка ти казват "Ористе".
За зехтина и маслините ще разкажа по-късно има няколко неща в тази страна, които те карат да се влюбваш от раз!
Кавала
Зехтина е едно от тях, действа пристрастяващо и няма нищо общо с този в магазина. Тук се уверих, че има осезаема разлика в качеството на продуктите от една и съща марка у нас и в Гърция, до сега не ми се искаше да вярвам дори. Факт който и други винаги са ми казвали, но аз все си виках, е какво пък толкова е по различно това от нашето. Ами различно е и то много е различно. Купих си крема сирене от Лидл да си нося в Гърция за сандвичи, е да ама свърши и си купих от там същото. Правя си аз сандвичи на следващият ден и още като отворих кутийката ми се видя по гладко. Гребвам си с ножа и усещам плътността друга, мажа и вече бях сигурна че е различно. А когато го опитах си казах, че ще си купя за България като си тръгвам. Няма да описвам всички неща които съм харесала, вие със сигурност ще го усетите, ако решите да пътувате на там.
Кавала
Зехтина е едно от тях, действа пристрастяващо и няма нищо общо с този в магазина. Тук се уверих, че има осезаема разлика в качеството на продуктите от една и съща марка у нас и в Гърция, до сега не ми се искаше да вярвам дори. Факт който и други винаги са ми казвали, но аз все си виках, е какво пък толкова е по различно това от нашето. Ами различно е и то много е различно. Купих си крема сирене от Лидл да си нося в Гърция за сандвичи, е да ама свърши и си купих от там същото. Правя си аз сандвичи на следващият ден и още като отворих кутийката ми се видя по гладко. Гребвам си с ножа и усещам плътността друга, мажа и вече бях сигурна че е различно. А когато го опитах си казах, че ще си купя за България като си тръгвам. Няма да описвам всички неща които съм харесала, вие със сигурност ще го усетите, ако решите да пътувате на там.
Трудно се разбирахме в началото, ту на английски, ту на немски, защото те поназнайваха някоя дума, ту на български, езика ни беше мешавица от всички познати ни на нас и тях, езици. Като си намерих един речник научих поне няколко думи, та да не си приказвам хептен, като дете родено в България израснало в Гърция от майка англичанка и баща немец. Всички глупави приказки изприказвани от недоволните ни сънародници, за нашите съседи ми се струват измислици, за да се изкараме ние много добри. До сега където и да съм пътувала все съм срещала усмивки по света, хората се усмихват и се радват на всичко, ние все сме недоволни и затова сами си правим живота скучен и неприятен. Какво ще ни стане ако се научим да се поздравяваме например, когато се срещнем на улицата с непознат? Ами нищо лошо, само денят ще се превърне в по-приятно и смислено време.
На плажа например всеки който пристигне поздравява, усмихва се, пита как е водата и тн. А плажа е другото нещо, което те пленява и ставаш фен на страната. Няма големи хотели претъпкани с хора, няма бетон до пясъка, няма купища боклуци и хора натъпкани един до друг. Водата е толкова чиста, че си гледаш какво има по дъното без да се гмуркаш, а то е пълно с живот. Рибки, раци охлюви, миди и какви ли не животинки. Рибките си плуват около теб най- спокойно на цели стада. На о.Тасос може да се види уникално място, в което случайно човешката дейност е сътворила красота, която си заслужава да се види. Мраморният плаж се намира на около 6-7 км от пристанището на ферибота, има табелки и е лесно за ориентиране. Като пристигнете и видите плажа от горе, ще се насладите на невероятна гледка. Чиста като сълза вода, бял мраморен плаж от ситни обли камъчета, които не се нагряват от слънцето, а в далечината морето се синее по-синьо от всяко.
Зад плажа има гора от маслини и други дървета, а салвията си расте, като нашите билки навсякъде.
Зад плажа има гора от маслини и други дървета, а салвията си расте, като нашите билки навсякъде.
Иска ми се да пиша, да пиша и да не спирам, но се страхувам да не стана досадна и да не прочетете за сладкиша. Както си пиех кафето сутринта докато всички спят се натъкнах на рецептата на Ивана и веднага разбрах, ще го направя имам всички продукти и уреди какво като съм на почивка, нали и тук има печка.
Необходимите продукти: 100 гр брашно, 1 яйце, 125 гр кисело мляко, 100 гр кафява захар, 1 ч л бакпулвер,
30 гр каве масло, настърганата кора на 1 лимон
3-4 ябълки.
Разтопете кравето масло, добавете захарта, киселото мляко и едно яйце, и разбъркайте сместа. В купа пресейте брашното с бакпулвера. Излейте течната смес при брашното, ароматизирайте с настърганата лимонова кора и хомогенизирайте добре продуктите.
Застелете продълговата (28/18см) тавичка с хартия за печене. Изсипете сместа и подравнете.Обелете и нарежете на резени не много тънки ябълките. Подредете ги върху кексовата смес. Поръсете с кафява захар и изпечете сладкиша на 180 гр. в предварително загрята фурна за около 40 мин.
Охладеният сладкиш поръсете с пудра захар, аз нямах пудра и си поръсих бял шоколад на зрънца върху горещият сладкиш. Те се разтопиха, но запазиха формата си и останаха мекички след това. Като вкус комбинацията е много добра.
Пожелавам прекрасно лято на всички и най-релаксиращите почивни дни, независимо къде сте.
Ако Ви е харесала публикацията споделете я!