Здравейте приятели, след една кратка почивка и разходка в Дания се завръщам с рецепта за много нежна тортичка. Само няколко думи да ви разкажа за това от къде си я изпросих. Посетихме парада на народите в Олборг, това е събитие спонсорирано от общината или както там им казват комуна. Участват студенти от университета и представят страните си. Имаше българска, румънска, полска и още две маси, които бяха по-слабо представени и нямаха надпис, за да ги знаем кои са.
На тези маси студентите с помощта на родители или сами бяха приготвили и изложили различни ястия. Аз да си призная незнаех, че ще се носи и храна отидох да видя, какво представлява този парад. Нашите десетина студенти бяха приготвили, баница, таратор, мусака, филийки с лютеница, шопска салата интересно и креативно представена на клечка и сладкиш.
Румънската маса беше доста богата там имаше и повече хора и не само студенти. Както можете да предположите, аз се забих на сладките неща и опитах една чисто бяла тортичка и едни маслени сладки, като рогчета. Реших, че трябва да се сдобия с рецепта и да ви я покажа, набързо на развален английски се разбрахме с румънците. Майсторката я издиктува на сина си на румънски, а той я пише на английски аз пък ще ви я кажа на български.
Започвам с рецептата, че се отплеснах. Ако ви се чете по-долу ще ви разкажа още за парада и емоциите.
Необходимите продукти: 10 с л бяло брашно, 10 с л олио, 3 яйца, сок от 1 лимон, 1 ч л бакпулвер. Както забелязвате захар тук няма, предположих, че просто го е забравила жената и затова сложих 50 гр.
Всичко се смесва и се разстила на 4 тънки платки. Трябва да са наистина много тънки, защото в готово състояние тортата беше около 4-5 см висока. В тези сантиметри трябва да влезат 4 платки и 4 слоя крем.
Пече се на 150 градуса за около 15 минути всяка, така ми написаха на мен, но всеки си знае фурната така, че да внимава. Блатовете нямаха никакъв, златист дори, захар.
За крема: 500 мл прясно мляко, 4 с л бяло брашно, 5 с л захар, 1 лимонова кора, натурален екстракт ванилия.
Всичко се смесва и се вари за 10 минути при непрекъснато бъркане.
После сглобяването е ясно, платка, крем, платка....и се завършвас крем. Оставя се да се охлади и се поръсва с настърган бял шоколад. Реже се на ромбчета колкото за две хапки или една по-голяма, като за мъже 😉
Да Ви е сладко!
За емоциите, които те обземат, когато чуеш хоро и ръченица някъде в чужбина мога само да кажа, че ми се искаше да викам и аз със цяло гърло. Нашите деца водеха парада, защото са се събрали ентусиасти, които си учат танци там. Имат си и носии и дори гайдар, който засвири на живо.
Толкова силно ми подейства това, че не ми се искаше да свършва. След обиколката на една от централните улици се позиционирахме на площадчето, при масите с национални ястия. Изиграхме няколко хора, послушахме и погледахме румънски и венецуелски танци, другите нации бяха срамежливи.
След по официалната част пуснаха румънска песен, която беше едно към едно с тактовете на дунавско хоро. Нашия състав набързо сформираха редичка и заиграха, а румънците се хванаха и се учеха от тях.
Много беше весело и се чувстваш някак разбран и щастлив от това, че намираш и други близки до теб хора. Много хубаво е това да виждаш усмивки по лицата на хората.
Дано чуждите студентите учещи в България имат възможност да показват и те своите култури, танци, ястия и да се обогатяват взаимно. Дано хората по света разберат, че трябва да вървят по пътя на разбирателството и да оставят един по-добър свят за децата си.
Нека тези деца, които сега учат и които са нашето бъдеще, нашето щастие и гордост успеят да преудолеят различията да ги приемат и да спрат лошотиите по Земята.
Тук може да видите снимки от събитието:
Още малко кадри от нашата кратка почивка
Много близо до градчето хората си ядят сред природата.
Между малките блокчета има големи зелени поляни.
А пред малките спретнати къщурки всяка домакиня е решила украсата според вкуса си.
Парка над града си има и едни много приятелски настроени обитатели.
Това малко яренце се появи минути преди да го видим още беше необлизано.
Както и тези мъници.
Надявам се че ви е било интересно с моята разходка. Има още някои неща които ще покажа в друга публикация. До скоро!
