Голямо изпитание си беше цялото това сладко. Първо трябваше да си набера смокини. На морето смокини бол и зрели и зелени каквито си пожелаеш, ама са завряни все в едни капинаци цялата се изподрах докато си ги набера. Нищо аз съм много търпелива, ама и много ината. Как ме търпи мъжа ми не знам, пък и ми угажда на акъла. След като се сдобих със зелени смокини, които оглеждах и мърморясвах цяла седмица, докато бяхме на морето мирясах. Прибрахме се в Пловдив и веднага взех да правя сладкото. От много мерак не погледнах дори и рецептите, които бях чела, така пропуснах и подробността със синият камък.
Стига толкова предисловие, че стана историческо.
Необходимите продукти : 2 кг смокини, 1,5 кг захар, 800 мл вода, 1 ч л лимонена киселина. Допълнителни аромати не сложих защото исках да видя какъв е натуралният аромат на зелени смокини.
Та, как се приготвя сладкото или по-точно, как аз го приготвих. След като измих и почистих смокините от дръжките ги надупчих и сложих да се варят с вода. След като завряха ги оставих за 5 минути и ги отцедих. Пробвах да изстискам една две и нещо взеха да се пукат и да се цепят. Реших че само ще сложа нова вода, още 5 минути варене и две три стиснати смокини пак се цепят. Ядосвам се и решавам, да става каквото ще, между временно питам всички готвачки в фейса какво да правя. Съветите валят от всички кулинарни групи. Това много ме успокои, поне имах морална подкрепа. Сменям водата и още 5 минути на котлона. Надупчих ги пак в вилица малките бейби смокинки се поизцедиха, а големите не щат, та не щат. Разделих ги и малките ги сварих първи в захарен сироп. Уж бяха грозни и смачкани, а като ги сложих в сиропа се изпънаха и станаха, като цели и здрави смокинки. Варих сладкото около30 минути и после намалих котлона съвсем докато ми хареса гъстотата на сиропа. Това ми даде кураж и за големите. Но те упорито отказваха да се цедят. Тогава мъжа ми каза : Нали знаеш онова сладко от дядо, дето го ядохме .... то беше с нарязани смокини. И аз реших да ги нарежа. Сложих ги в захарният сироп и за мое учудване те не се разкапаха, а си останаха на половинки. Даже стана много красиво, защото се показа много хубаво червената вътрешност на смокинята.
Та така с моето сладко. Ако ви се захваща с такова приключение, можете да си намерите зелени смокини по морето, все още има в изобилие.
И не забравяйте за ръкавици, те са важна част при брането, почистването и изстискването, ако не искате да ви лепят и парят ръцете после.
Да Ви е сладко моето сладко!
Не знам защо се е налагало да ги цедиш или цепиш..аз вчера също правих сладко от зелени смокини по ето тази моя рецепта.800-900г смокини-след като ги почистиш възваряваш вода и ги пускаш да врат 5 минути,след това изхвърляш тая вода и слагаш нова и пак като заври ги вариш 5 минути и така още 1 път-общо 3 пъти-това се прави за да се махне млечната киселина и да не горчат смокините.Веднага след като ги извадиш от врялата вода ги заливаш със студена вода и ги охлаждаш-След това ги надупчвам с вилица.Слагам 1-1,500 кг захар с 1-1,500л вода(правя ги с повече сироп)да заври и слагам смокините да врат 20 минути.След това ги махам от огъня и ги оставям 1 нощ да престоят-така поемат от сиропа.На другия ден доварявам сладкото до желаната гъстота(аз го оставям по рядко)и малко преди да го сваля му слагам 2ч-л.лимонена киселина и след това 1-2 ванилии.Оставям го да изстине и тогава го пълня в бурканчета-стерилизирам 10 мин.за капачка.Надявам се да съм ти била от помощ и следващия път като правиш сладкото да не се ядосваш..Успех.
ОтговорИзтриванеВсички рецепти които изчетох така пишеше да се цедят и аз изпълнявам, ама вече ще знам. Разбрах че и други хора само сменят водата. Благодаря все пак, за инфото.
Изтриване