Този пост е без рецепта всеки може да си намери рецепта навсякъде, за да си омеси хляб. Стига да има желание човек, независимо дали е мъж или жена може да меси и да изпитва удоволствие от това. За някои мои познати това е загуба на време, при положение че може да си купиш всичко наготово. За други е много сложно и трудно, отнема много време и не си заслужава труда. Сега смятам да оборя всички които мислят така.
Този "кръг" - тази дъска и тази точилка са моето най-голямо кулинарно наследство. С тези две пособия са свързани най-сладките и мили спомени свързани с баба ми и майка ми. На кръга баба ми месеше и точеше страхотни хлябове, баници, тутманици и какво ли още не. А точилката? Точилката за някои деца е уред с който ги плашат, за мен беше най-забавният уред. Знаех, че щом е приготвена на шкафа, ще се прави нещо вкусно.
Тези най скъпи за мен жени, които загубих преди време, ми оставиха много спомени и един от тях е аромата на домашният хляб. Обичам да пека хляб, да меся, да творя това ми дава спокойствие и удоволствие. Всеки път от топката тесто се получава различен по форма, аромат и вкус хляб. А когато изгладнелите ми деца се върнат от училище и ме попитат :
-Мммммм на какво мирише, на питка ли?
Направо не ми се излиза от вкъщи, не ми се ходи на ресторанти, заведения и тн. иска ми се да си стоя у дома и да правя това, което правеха за мен моята баба и мама.
Та кой купен хляб и коя купена баница ще даде тези спомени на вашите деца? С кое купено нещо за хапване ще ви запомнят и ще се връщат в спомените си всеки път, когато не сте вече до тях. Това може би ще ви се стори щуро или тъпо, но при мен е така. Аз се връщам назад във времето и виждам в мислите си усмивката на баба, докато ми показва как се меси, чувам как се премята тънката кора за баницата и как пука току що изпечената питка. Докато питката си отдъхва в шареният месал на баба, тя ни разказваше нейните спомени когато е била малка, а ние така се вживявахме в историите, че забравяхме да мислим за вкусната питка.
А мама се усмихва от ъгъла до печката, където ми пържи палачинки или бухти. Тези мили спомени не се купуват, помислете си.
Никога не е късно да се научите да месите, ако до сега не сте го правили.
Важното е да се почне, а веднъж изпитали това удоволствие, няма да се спрете.
Какъв по-подходящ ден да го направите, ако не днешният световен ден на хляба.
Направете го, и да Ви е сладко!
Няма коментари:
Публикуване на коментар